Другата събота е Архангелова Задушница: ТРИ неща, които задължително трябва да направите в този ден!
Църквата е определила специфични дни в памет на умрелите. Те постоянно са в съботен ден, тъй като тогава Господ Иисус Христос е бил също Покойник, с тялото Си в гроба.
В тези дни във всеки православен храм се прави особено свещенодействие – Литургия за упокой и Обща панахида, която означаваме като Задушница.
На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя.
Архангеловата задушница, наричана още Архангелска задушница, Рангелова задушница, Хрангеловото одуше, е една от трите най-големи. Отбелязва се в първата събота преди Архангеловден – тъй като събота е отредена за ден на покойниците.
Във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави обща панихида за умрелите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ.На Архангелова задушница, по този начин както при другите задушници, се правят общи трапези. Наричаната още Голяма задушница, тя е последната за годината, по тази причина на общата софра на гробищния парк се слагат седем разнообразни ястия (между които обичани на починалия), с цел да „ чуят “ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости.
Първата хапка се поставя на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и загатваме умрелите с думите „ Бог да елементарни “. Старите хора споделят, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи към тебе на този ден, значи душата на покойника е пристигнала.
Правят се помени или, наричани още – раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, родственици, пристигнали на гроба на умрелия, а също и на другите хора към прилежащите гробове, даже на непознати.
В раздавката за Архангелова задушница традиционно участва вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или изобщо месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, само че в действителност можете да подадете, каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното – за спомен на Христовата жертва за нас.
Дела на щедрост
Наред с молитвите, за помен за близките ни е добре да вършим каузи на състрадание, да проявим благосклонност, която постоянно Господ желае и чака от нас: да подпомогнем заболели, страдащи или изнемогващи, да раздадем облекла на нуждаещи се, да дарим средства, икона или нещо друго, належащо на Църквата. Та като кажем „ Бог да елементарни починалите ми сродници “ (и споменем имената им), този, който приема, също да се помоли за него.
